Пушкин
„Пушкин е началото на всички начала” – заявява Максим Горки. Защото от него поема цялата литература на Русия към наши дни. За Русия Пушкин е идол, името му е произнасяно винаги с благоговение. Това, което е Ботев за България, то е Пушкин за Русия. Кой може да забрави леките бързи строфи на „Евгений Онегин”, томителните любовни стихове, героите от „Капитанска дъщеря”, „Дама – пика”, „Рицарят – скъперник”, „Руслан и Людмила”?
Литературата е изкуството на словото, на думите. А истинският живот на думите е мисълта. �?зкуството на словото е изкуство на мисълта, при това най-интелектуалното изкуство от всички. А при Пушкин тази двойна природа на словото – звуци и смисъл, мисъл и музика, живее в пълно хармонично съответствие. Дори само като слушате стиховете без да се замисляте, звучи музика.
Класическият руски роман е апогеят на европейската литература от 19 век, а острието на този връх е Пушкин. От тук започват и корените на модерната европейска литература на 20 век.
Напомняме тези истини, защото разколебаната или унищожена ценностна система на нашето превратно време сега повече от всякога се нуждае от хуманитарен промисъл и морален коректив, от естетически ориентири за прекрасното и възвишеното, за доброто и злото, за трагичното и смешното.
Сегашните и идните поколения ще остават поразени от универсалността на руското художествено съзнание и духовно пространство, в което се оглежда всемирната отзивчивост и ренесансова всечовечност на Пушкин.
Пушкин е труден автор. Лекотата на стиха, обичайното съдържание, подчертано простото, парадоксалното мамят, защото словесната тъкан, словото на поета е особено опасно – всяко позитивно изказване на автора може да бъде превърнато в ирония и сатира. Заради което самият Пушкин е разстрелян на Чорная речка. Властта се забавлява с шута, но не прощава жестоката истина. За нас остава едно завещание от това време, от този гениален човек – „и не оспаривай глупца!”