„Отново заедно“ в Приморско
ПГЧЕ „Васил Левски“ участва в НП „Отново заедно“, приета с Решение №302 от 13 май 2022 година на Министерски съвет.
НП „Отново заедно“ дава възможност за осигуряване на шестдневен туристически пакет за всички включени участници. Туристическият пакет включва:
– туристическо пътуване (настаняване – 5 нощувки, храна, транспорт, застраховка);
– посещения на културно-исторически забележителности, музеи, занаятчийски работилници, спортни изяви, театри, кина и други за участниците по време на туристическото пътуване;
– провеждане на различни спортни дейности, дискусии и образователни игри в различни области за учениците по време на туристическото пътуване;
Приключението „Отново заедно“ в Хелиос – Приморско започна на 16 август с чудесна разходка с корабче от Созопол. Разходката е около един час. Обикаляме нос Боруна, след който идва по-големия плаж на Созопол — Хармани.
После корабът поема към „Острова на птиците“ — мъничкия остров Петър. До него е по-големия остров Иван (Иоан), виждаме южната му страна. От кораба хранят чайките, затова край нас се понасят хиляди птици. Те са едва ли не на ръка разстояние и кръжат, търсейки още храна. Гледката е впечатляваща. Виждаме мидените ферми.
След това виждаме възстановената крепостна стена на Созопол и централния плаж след нея.
На полуостров Столец има открити останки на селище от почти 3000 години. От водата може да го зърнете, като потърсите с поглед сградата на художествената галерия. В същата сграда преди се е намирало старото училище на града.
Минаваме край остров Свети Кирик — той е единственият остров по българското крайбрежие, свързан с континента посредством допълнително изграден вълнолом. На него се намира и бившето Военноморско училище. Любопитното е, че по силата на Ньойския договор от 1919 година, България е нямала право на Военноморско училище. Това е принудило българските военноморски сили да преместят центъра си от Варна в Созопол, и там да бъдат обучавани за „рибари“.
След малко свободно време в Созопол всички се отправихме към лагера „Хелиос“ в Приморско. Настанихме се и се отдадохме на почивка под шума на дъжда.
Вечерта за всички желаещи имаше дискотека. Нашите деца се включиха активно, завършвайки вечерта с едно българско хоро.
На следващия ден ни очакваха нови интересни маршрути и дейности с децата от Лагер Приморско: разходка с лодка по река Велека и офроуд с джипове.
Река Велека е една от най-дългите реки в България. Тя е дълга над 146 километра. Сто двадесет и три километра от нейната дължина се падат на България. Останалата част от реката е в Турция.
Край река Велека, както и в самата вода, растат много интересни цветя, някои от които са защитени видове. Такива са например блатното кокиче и водната лилия.
Покрай река Велека, която тече през различни райони – планински и равнинни, има много зелени гори, в които живеят различни видове животни. Покрай реката може да се види бамбук.
В реката има и много сладководни риби, които са причина река Велека да е любима на много рибари. В река Велека живеят над тридесет вида риби и морски животни. Два от видовете, които обитават река Велека – дивият шаран и змиорката, са част от Червената книга на България за защитени видове, тъй като са на изчезване.
Ние видяхме жълти водни лилии, Голяма сива чапла, Малък воден бик, водни костенурки и много водни кончета – червени и сини.
С джиповете стигнахме до местността „Корабите“ – Синеморец. Скалите са остри и отвесни, а до тях се е сгушил заливът „Свети Яни“. Малко по-надолу е рибарският пристан. Етимологията на произхода на имената в района води до извода, че в древен Синеморец са вилнели пирати. Смята се, че в местността „Корабите“ са палели огън на високите скали имитирайки фар и са примамвали търговските кораби да се разбият в скалите. Днешното име Синеморец е буквален превод от гръцкото „галаза“ – „небесносиньо“. Недалеч от Синеморец при подводни проучвания в залива „Потамя“ са открити керамични фрагменти от 5—4 век пр.н.е. и от Средновековието. При подводни проучвания са открити котви и оловна обшивка на древен кораб. На полуострова има тракийски надгробни могили и малка крепост. Северно от с.Синеморец е разположено устието на река Велека, пред което има широк залив. Естуарът на реката образува красива пясъчна коса при вливането си, която представлява плажна ивица „Косата“ или северния плаж на Синеморец. Североизточно от селото се намират заливът „Свети Яни“, където има рибарски пристан, и скалистата местност „Корабите“, за която има легенда, че там някога са разбивали старите и ненужни кораби.
След „Корабите“ спряхме над устието на река Велека, откъдето се виждаше пясъчната коса и корабчето, на което беше част от групата.
Вечерта имаше песни и танци около лагерен огън.
На слеващия ден групата посети Бегликташ. Бегликташ е една от най-посещаваните забележителности, не само заради уникалната си структура, но и заради мистерията в която е обвита.
Само на 3 км. североизточно от Приморско, върху хребета на Маслен нос или там където Странджа планина обгръща морския бряг, е скрито и мегалитното скално тракийско светилище „Бегликташ”. То се явява най-големия отпечатък, който са оставили траките по южното ни черноморие, който става известен на науката чак през 2003 г.. Бегликташ /превод от турски – данъчен камък; беглик – данък, таш – камък/.
Представлява специфично подредени камъни в кръг върху скална повърхност, но и заради функциите които се вярва че е изпълнявало, а именно – слънчев часовник, календар и храм. Археолозите предполагат, че е било създадено около XIV в. пр. Хр. и функционирало до IV в. Още една от причините, учените да считат че тракийското светлище е било магично, а може би все още крие своята магия, е и разположението му до древния град Рaнули. Въпреки, че от своето откриване до ден днешен, местността Вълков егрек се изследва, археолозите все още не са разкрили цялата мистика наречена Бегликташ.
Уповавайки се на знанията си за древните тракийци и техните вярвания, се счита че точно там те са отдавали своята почит на Бога – Слънце и Богинята – Майка. За това свидетелства и съхранилото се „брачно ложе” на двете божества, като от двете страни са разположени два жертвени монолита с издълбани улеи, където древните траки са изсипвали обредните течности – вино, мляко, зехтин и вода. Малко по – нагоре по скалната пътека е изсечен скалният трон на Бога – Слънце или т.нар. Стъпката на Бога”, от който се открива гледка към цялото светилище. Точно на срещуположната страна се намира и „Стъпката на Богинята”.
Съществува легенда, която гласи че точно тези скални коридори са пътят към царството на Хадес. Говори се че, че тракийският певец Орфей е минал през лабиринта за да спаси своята любима от подземното царство. Сред иманярите се разпространява друга легенда, а именно че там е заровено голямо богатство. Интересен е и произходът на името, който произлиза от турския език – беглик – данък, таш – камък. По време на турско иго, българите са били задължени да плащат данъци във вид на животни. Точно на това място, те са предавали добитъка на турците, като се говори че дори и самите те са чувствали необикновената сила на свещеното място и не са посмявали да вдигнат ръка срещу българите.
Разказът на гида в Бегликташ беше допълнен с посещение на Историческия музей в Приморско, който е е разположен в центъра на курортния град. Изграден е по европейски проект по ОП, сектор „Развитие на рибарските области” през 2015г.
В него са експонирани културните ценности, разкрити при извършените археологически разкопки на територията на община Приморско. Музеят разполага с просторни експозиционни зали и новоизграден модерен трезор с най – високото ниво на сигурност, в който се съхранява уникалното тракийско златно съкровище, открито в края на миналата година в местността „Силихляр” и обявено за находка на 2016 година.
В експозиционните зали са изложени експонати от проучените в района обекти, които обхващат широк времеви диапазон – от праисторическия период V – I хил. пр.Хр., през желязната епоха – времето на траките, както и класическата и елинистическа епохи. В най – голяма зала, която се ползва и за конферентна, могат да се разгледат находки от няколко епохи: античност, късна античност и средновековие. Експонатите в Исторически музей Приморско са от археологическите проучвания при надгробните могили в местностите „Ченгер” и „Силихляр”, античния предшественик на Приморско – крепостта „Фармакида”, тракийското светилище „Бегликташ”, долмените в района на резерват „Ропотамо” и крепостната стена при полуостров „ Урдовиза” край Китен.
Иновативния подход на представяне на експонатите в музея, включва единствената в България ефектна 3D холограма, изобразяваща тракийски жрец, които подканва гостите да посетят тракийското светилище „Бегликташ”. Според посетителите, емоцията е неописуема и не може да се сравни с познатите и стандартни методи за предаване на информация.
Музеят разполага и с високотехнологичен последен модел георадар, който до момента е единствен в страната и със сигурност ще облекчи, и най – вече ще повиши ефективността на работата на специалистите – археолози.На приземния етаж е разположена етнографската сбирка, където посетителите могат да се запознаят с начина на живот на местното население от края на ХIХ и началото на ХХ век., както и да разберат повече за историята на града и първите му заселници. Там са изложени носии, предмети от бита, инструменти, посуда и други интересни вещи от ежедневието на нашите предци.
След малко свободно време за разходка из града, групата се завърна в лагера. Следобедните часове, както и следващите дни прекарахме на плажа и се забавлявахме в лагера. Организирани бяха спортни дейности: катерене на стена, стрелба с лък, волейбол, а вечерите – песни и танци.
Ние, ръководителите – Галина Велчева, Деница Азманова, Милена Андонова и Милена Проданова, благодарим на децата, че бяха винаги точни, организирани, участваха с удоволствие във всички дейности и направиха тези дни много приятни и за нас!
